Хермес пуска „Коледен дух“ от Сара Хогъл
За авторката
Сара Хогъл е майка на три деца и създател на пет романа. Освен да написа, обича да „ преследва “ брачна половинка си и да гледа телевизионни сериали. Обожава също да спретва занимателни номерца на фамилията си.
За книгата
Бети Хюз поддържа фасадата на богата и известна инфлуенсърка, макар че банковите ѝ сметки са празни, а броят на почитателите ѝ понижава с всеки минал ден.
И в случай че това не е задоволително да я обезсърчи, то тя би трябвало да прекара коледните празници със фамилията си, което си е същинска злополука.
Една вечер Бети инцидентно пуска грамофонна плоча с коледни шлагери наопаки и пред нея се материализира Хал – Духът на коледните празници.
Изненадващо чаровният и въодушевен мъж е пристигнал от духовните селения с единствената цел да повдигне празничното ѝ въодушевление.
Щом шокът отминава, Бети осъзнава златната опция пред себе си – Хал ще извърши всичките ѝ коледни стремежи.
Но когато безплатните маркови облекла и подлите номера към враговете ѝ в обществените мрежи губят очарованието си, Бети се оказва трогната от благите жестове и топлия взор на Хал. Но колкото по-щастлива става, толкоз по-скоро ще си тръгне Хал. Може ли Бети да се въодушеви от Коледния дух и да се научи да живее с добрина към всички хора? Или егоистичните ѝ настройки ще се върнат незабавно след края на празниците дружно със самотата ѝ?
Откъс
За рождения ми ден предходната година баба ми изпрати грамофон до пощенската ми кутия в Ел Ей. С ретро дизайн, само че има Bluetooth и наподобява демонски добре върху масичката за кафе. Имам единствено две коледни плочи (опаковани дружно – подарък от снаха ми), вадя едната от огромната ѝ квадратна обложка, която припомня пощенски плик, и я поставям върху огромния черен кръг, който се допуска, че възпроизвежда звука. Поне по този начин мисля. За първи път употребявам грамофона. Досега се сдържах, с цел да подразня баба си, която евентуално щеше да надуши във въздуха, в случай че направя нещо, което тя желае. Същинска хрътка е.
Звукът не е задоволително мощен, по тази причина се пробвам да го усиля, като бутам иглата напред-назад. Част от виното в ръката ми се разлива върху алената плоча, само че всичко е наред.
– На Марая Кери ѝ се пийва през днешния ден – означавам.
Плочата проскърцва и прескача на идната ария. „ Всичко, което желая за Коледа, си ти “.
На Марая не ѝ се пийва, ами напряко е обладана от демони. Песента се носи от грамофона в съпровода на необикновена поредици от звуци, туип-туип-туип, чийто темп не идва от несравнимия вокален диапазон на Мими, а като че ли от дълбините на земята, гневен и пагубен, като създание, което реди заклинания на злокобен език, като се изключи един явен припев: „ Ооооо, Коооооледааааа! “ Светлините проблясват, а след това стават приглушени, бръмчейки в нестроен синхрон, това туип-туип-туип зазвучава все по-силно, припокривайки се с „ Ооооо, Коооооледааааа, ооооо, Коооооледааааа! “.
Косъмчетата на тила ми настръхват и за злощастие, изтрезнявам на секундата.
Опитвам се да махна плочата от грамофона, само че от иглата му хвърчат горещи искри, които опарват ръката ми, и аз отскоквам обратно с вик. Всичко, обвързвано с електрическата мрежа, пощурява: лампата на тавана, хималайската солна лампа, дребният 24-инчов тв приемник, проекторът ми „ Океанска вселена “. Всички те се държат като пияни – пулсират блестящо, след това приглушено, още веднъж и още веднъж – главата ми се завърта, стомахът ми се обръща. Всеки миг ще пребоядисам насрещната стена с остатъците от пицата си. Това е земетресение! Апокалипсисът! Бързо, Бети, време ти е да станеш религиозна!
– Мили боже – изхленчвам аз и се простирам за още вино. – Малко, свято вързопче. – Като се замисля, в действителност виното може да изчака. – Прости ми. За каквото и да си ми сърдит, имаш думата ми, че към този момент няма да го върша. Кълна се в живота на Бети Уотсън.
Не на Бети Хюз, забележете. На Бети Уотсън. Баба си е поживяла задоволително, до момента в който мен животът занапред ме чака.
Изтръгвам кабела на грамофона от контакта тъкмо когато изкривеното сопрано на Марая доближава връхната си точка и шестте крушки, висящи от вентилатора на тавана, се пръсват, а настолната лампа зад тила ми пламва.
– Аааааа, мамка му! Какво става? Какво става, по дяволите? – Грабвам тежкото одеяло от дивана и замалко да го употребявам, с цел да потуша пламъците, само че след това се сещам, че е от времето, когато имах пари, и най-важното, към този момент не го създават. Кери Ъндъруд – знам го сигурно – се е жалвала обществено, че няма такова. Просто не мога да унищожа нещо толкоз извънредно, което даже Кери Ъндъруд в никакъв случай няма да има.
Вместо това употребявам плетеното на една кука одеяло на Айлийн и за благополучие, съумявам да потуша огъня. Електричеството се стабилизира, пронизителното бръмчене утихва. Димът още се носи из стаята, а в мозъка ми към този момент се въртят хрумвания по какъв начин да употребявам това близо до гибелта прекарване, с цел да си върна известността. Ще обявявам фотоси на избухналите крушки с филтър „ Кларъндън “ и на прогореното одеяло. Отдолу ще написа: „ Загубих единствения спомен, който ми остана от прабаба, само че съм признателна, че към момента съм жива “. Кари Фредерик ще напише през сълзи на първа страница ТОЛКОВА СЪЖАЛЯВАМ. А подзаглавието ще гласи: „ В оня ден светът съвсем изгуби Бети. И аз… няма по какъв начин да не се усещам отговорна, откакто разкрих нейните финансови проблеми пред вложителите ѝ и унищожих живота ѝ “. Ще ѝ простя, само че единствено откакто Опра ме посъветва в народен ефир да проявя милосърдие.
– Уф. – Изпускам разтреперана въздишка и се обръщам единствено с цел да открия, че в хола ми стои мъж на по-малко от метър и половина от мен.
Той ми махва с ръка.
– О, здрасти!
Изпищявам и падам на пода, под паника отдръпвайки се обратно като рак, до момента в който счупено стъкло се забива в меката част на дланта ми. Бърз взор към входната врата ми демонстрира, че тя е все по този начин затворена. Мъжът ме заговаря, само че каквото и да споделя, не мога да го чуя от личните си неспиращи писъци. Той е размазано цветно леке, най-вече алено и зелено, с кафява завъртулка на върха, и е облечен в нещо, което наподобява на (но не е допустимо да бъде) пуловер с тиранозавър, който яде захарно бастунче.
– Никога повече няма да пия – заричам се. – Моля те, Марая, освободи ме от своето проклинание. Ще бъда добра.
– Сигурно към този момент си се досетила, че аз съм Духът на коледните празници – споделя ми умерено мъжът. – Заради незначителна печатна неточност в празничното законодателство Духът на коледните празници може да бъде свикан, когато някой пусне песента, която понастоящем е номер едно в класацията Billboard Hot 100, в случай че е коледна ария и в случай че бъде пусната наопаки на грамофонна плоча. – Той показва към алената плоча, лепнеща от вино. – Добра работа, госпожице Кери. И аз съм не по-малко шокиран от теб, че едвам в този момент тази неточност е влезнала в деяние.
И последната глътка въздух ме напуща.
– Но ти можеш да ме наричаш Хал, като в „ холидей “ – лицето му светва и той накланя глава.
– О, добре – откликвам немощно аз и примирам.
Сара Хогъл е майка на три деца и създател на пет романа. Освен да написа, обича да „ преследва “ брачна половинка си и да гледа телевизионни сериали. Обожава също да спретва занимателни номерца на фамилията си.
За книгата
Бети Хюз поддържа фасадата на богата и известна инфлуенсърка, макар че банковите ѝ сметки са празни, а броят на почитателите ѝ понижава с всеки минал ден.
И в случай че това не е задоволително да я обезсърчи, то тя би трябвало да прекара коледните празници със фамилията си, което си е същинска злополука.
Една вечер Бети инцидентно пуска грамофонна плоча с коледни шлагери наопаки и пред нея се материализира Хал – Духът на коледните празници.
Изненадващо чаровният и въодушевен мъж е пристигнал от духовните селения с единствената цел да повдигне празничното ѝ въодушевление.
Щом шокът отминава, Бети осъзнава златната опция пред себе си – Хал ще извърши всичките ѝ коледни стремежи.
Но когато безплатните маркови облекла и подлите номера към враговете ѝ в обществените мрежи губят очарованието си, Бети се оказва трогната от благите жестове и топлия взор на Хал. Но колкото по-щастлива става, толкоз по-скоро ще си тръгне Хал. Може ли Бети да се въодушеви от Коледния дух и да се научи да живее с добрина към всички хора? Или егоистичните ѝ настройки ще се върнат незабавно след края на празниците дружно със самотата ѝ?
Откъс
За рождения ми ден предходната година баба ми изпрати грамофон до пощенската ми кутия в Ел Ей. С ретро дизайн, само че има Bluetooth и наподобява демонски добре върху масичката за кафе. Имам единствено две коледни плочи (опаковани дружно – подарък от снаха ми), вадя едната от огромната ѝ квадратна обложка, която припомня пощенски плик, и я поставям върху огромния черен кръг, който се допуска, че възпроизвежда звука. Поне по този начин мисля. За първи път употребявам грамофона. Досега се сдържах, с цел да подразня баба си, която евентуално щеше да надуши във въздуха, в случай че направя нещо, което тя желае. Същинска хрътка е.
Звукът не е задоволително мощен, по тази причина се пробвам да го усиля, като бутам иглата напред-назад. Част от виното в ръката ми се разлива върху алената плоча, само че всичко е наред.
– На Марая Кери ѝ се пийва през днешния ден – означавам.
Плочата проскърцва и прескача на идната ария. „ Всичко, което желая за Коледа, си ти “.
На Марая не ѝ се пийва, ами напряко е обладана от демони. Песента се носи от грамофона в съпровода на необикновена поредици от звуци, туип-туип-туип, чийто темп не идва от несравнимия вокален диапазон на Мими, а като че ли от дълбините на земята, гневен и пагубен, като създание, което реди заклинания на злокобен език, като се изключи един явен припев: „ Ооооо, Коооооледааааа! “ Светлините проблясват, а след това стават приглушени, бръмчейки в нестроен синхрон, това туип-туип-туип зазвучава все по-силно, припокривайки се с „ Ооооо, Коооооледааааа, ооооо, Коооооледааааа! “.
Косъмчетата на тила ми настръхват и за злощастие, изтрезнявам на секундата.
Опитвам се да махна плочата от грамофона, само че от иглата му хвърчат горещи искри, които опарват ръката ми, и аз отскоквам обратно с вик. Всичко, обвързвано с електрическата мрежа, пощурява: лампата на тавана, хималайската солна лампа, дребният 24-инчов тв приемник, проекторът ми „ Океанска вселена “. Всички те се държат като пияни – пулсират блестящо, след това приглушено, още веднъж и още веднъж – главата ми се завърта, стомахът ми се обръща. Всеки миг ще пребоядисам насрещната стена с остатъците от пицата си. Това е земетресение! Апокалипсисът! Бързо, Бети, време ти е да станеш религиозна!
– Мили боже – изхленчвам аз и се простирам за още вино. – Малко, свято вързопче. – Като се замисля, в действителност виното може да изчака. – Прости ми. За каквото и да си ми сърдит, имаш думата ми, че към този момент няма да го върша. Кълна се в живота на Бети Уотсън.
Не на Бети Хюз, забележете. На Бети Уотсън. Баба си е поживяла задоволително, до момента в който мен животът занапред ме чака.
Изтръгвам кабела на грамофона от контакта тъкмо когато изкривеното сопрано на Марая доближава връхната си точка и шестте крушки, висящи от вентилатора на тавана, се пръсват, а настолната лампа зад тила ми пламва.
– Аааааа, мамка му! Какво става? Какво става, по дяволите? – Грабвам тежкото одеяло от дивана и замалко да го употребявам, с цел да потуша пламъците, само че след това се сещам, че е от времето, когато имах пари, и най-важното, към този момент не го създават. Кери Ъндъруд – знам го сигурно – се е жалвала обществено, че няма такова. Просто не мога да унищожа нещо толкоз извънредно, което даже Кери Ъндъруд в никакъв случай няма да има.
Вместо това употребявам плетеното на една кука одеяло на Айлийн и за благополучие, съумявам да потуша огъня. Електричеството се стабилизира, пронизителното бръмчене утихва. Димът още се носи из стаята, а в мозъка ми към този момент се въртят хрумвания по какъв начин да употребявам това близо до гибелта прекарване, с цел да си върна известността. Ще обявявам фотоси на избухналите крушки с филтър „ Кларъндън “ и на прогореното одеяло. Отдолу ще написа: „ Загубих единствения спомен, който ми остана от прабаба, само че съм признателна, че към момента съм жива “. Кари Фредерик ще напише през сълзи на първа страница ТОЛКОВА СЪЖАЛЯВАМ. А подзаглавието ще гласи: „ В оня ден светът съвсем изгуби Бети. И аз… няма по какъв начин да не се усещам отговорна, откакто разкрих нейните финансови проблеми пред вложителите ѝ и унищожих живота ѝ “. Ще ѝ простя, само че единствено откакто Опра ме посъветва в народен ефир да проявя милосърдие.
– Уф. – Изпускам разтреперана въздишка и се обръщам единствено с цел да открия, че в хола ми стои мъж на по-малко от метър и половина от мен.
Той ми махва с ръка.
– О, здрасти!
Изпищявам и падам на пода, под паника отдръпвайки се обратно като рак, до момента в който счупено стъкло се забива в меката част на дланта ми. Бърз взор към входната врата ми демонстрира, че тя е все по този начин затворена. Мъжът ме заговаря, само че каквото и да споделя, не мога да го чуя от личните си неспиращи писъци. Той е размазано цветно леке, най-вече алено и зелено, с кафява завъртулка на върха, и е облечен в нещо, което наподобява на (но не е допустимо да бъде) пуловер с тиранозавър, който яде захарно бастунче.
– Никога повече няма да пия – заричам се. – Моля те, Марая, освободи ме от своето проклинание. Ще бъда добра.
– Сигурно към този момент си се досетила, че аз съм Духът на коледните празници – споделя ми умерено мъжът. – Заради незначителна печатна неточност в празничното законодателство Духът на коледните празници може да бъде свикан, когато някой пусне песента, която понастоящем е номер едно в класацията Billboard Hot 100, в случай че е коледна ария и в случай че бъде пусната наопаки на грамофонна плоча. – Той показва към алената плоча, лепнеща от вино. – Добра работа, госпожице Кери. И аз съм не по-малко шокиран от теб, че едвам в този момент тази неточност е влезнала в деяние.
И последната глътка въздух ме напуща.
– Но ти можеш да ме наричаш Хал, като в „ холидей “ – лицето му светва и той накланя глава.
– О, добре – откликвам немощно аз и примирам.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ